Тиквеник
Есен е – пъстро, многоцветно, дъждовно. Земята се подготвя за своя зимен сън. Както и таралежчето, което се е установило на терасата ни. Ами пооосрало е навсякъде, но сърце не ми дава да го изгоня. А и според разни поличби таралежче в двора е на добро. То си дойде само, затова ще остане колкото желае.
Та срещата в петък следобед с нашия нов съквартирант незнайно защо събуди в мен апетита за един тиквеник. И днес се снабдих с всички продукти, завих го и пишейки рецептата едвам преглъщам, защото в кухнята се разнася такъв аромат …..
Хайде да ни ви мъча повече, запретвайте ръкави и се захващайте с приготвянето.
Продукти:
- 14 листа кори за баница (в моя случай са фини турски листи за баклава)
- 760 гр настъргана тиква (използвах Хокайдо)
- 5 с.л. захар
- 1с.л. канела
- 100 гр орехи нарязани с нож, не смлени
- Олио
За сиропа:
- 500-600 мл вода
- 6 с.л. захар
Правих сиропа на око. Ако обичате много сладко и по сиропирано увеличете дозата.
Начин на приготвяне:
Първо приготвих сиропа, за да може да се охлади.
Настъргах тиквата, нарязах на по-едри парченца орехите, смесих захарта с канелата.
Върху два листа сложих от тиквата равномерно навсякъде, не забравяйте и краищата. Отгоре поръсих със захарта с канелата. С малка лъжичка посипах малко олио равномерно (2-3 ч.л.) и завърших с малка шепа орехи. Завих и заредих в намазнена тава. Най-отгоре намазах с олио.
Пекох в загрята на 180 градуса фурна (горен и долен реотан) около час, но всичко зависи от фурната. След 30-35 мин покрих с хартия, последните 5 мин вдигнах на средата на фурната и махнах хартията, за да може да придобие златист загар.
Извадих от фурната и полях с изстудения сироп. Не използвах цялото количество.
След опитване установих, че е носел още малко сладост, така че спокойно може да увеличите захарта. И за още по-сладко може да поръсите с пудра захар.
Приятен АНИпетит.





















Отговор
Искате да се присъедините към дискусията?Чувствайте се свободни да участвате!