Berchtesgaden – първи стъпки в алпийския свят – част 1

Първата ни цел от престоя ни в Берхтесгаден беше посещение на пролома на планинския поток Вимбах или т.нар. Wimbachklamm.
Ние сме ранни пилета, рано лягаме и рано ставаме, та сутринта къде към 5-6 вече бяхме будни. Дали от нетърпение, дали от чистия въздух, се бяхме наспали прекрасно, пихме кафе, закусихме леко и малко преди 8 се отправихме към целта. Дотам от къщата са точно 5 мин с кола. На паркинга рано сутрин има достатъчно свободни места, към обяд е значително пълно. Това, което положително ме изненада, беше наличието на санитарен възел.
Закупихме жетони и след няколко метра достигнахме до входа. Преходът не е много дълъг около 20 мин в едната посока, но за сметка на това изключително живописен. 200 метровия участък е изграден от изкуствени дървени пътеки, които дават възможност от близо да усетиш мощта на водата. Накъдето и да се обърнеш отвсякъде си заобиколен от скали и вода. Препоръчително е да сте с подходящи планински обувки заради хлъзгавия терен, както и да имате дъждобран, тъй като водата се стича отвсякъде. След тези 200м има възможност да се продължи до „замъка Вимбах“ (Wimbachschloß – някогашен ловен дом на принц регент Луитполд, днес уютна малка гостилница и прекрасно място за кратък отдих) и оттам до едноименната хижа (Wimbachgrieshütte) – хижата, където след тежък преход отсядат или стартират онези алпинисти, тръгнали да покоряват невероятния Ватцман).
През двайсетте минути из тесните дървени мостчета и пътечки обградени единствено от извисяващите се скали и ромолящи малки безбройни водопади почти не срещахме туристи. Имахме възможността необезпокоявани да се насладим на това геологично природно чудо, да почувстваме грохота на стичащите се водни маси, да поглъщаме свежия планински въздух, и разбира се да направим и някоя друга снимка, която да увековечи спомените ни за това невероятно красиво място.
След тази кратка, но магична разходка, продължихме по вече широкия каменист път към гостилницата, а отстрани поточето течеше бавно и спокойно в своя почти бял оттенък, подканващ да топнеш краче за кратко разхлаждане.
След около час стигнахме до гостилницата, но тъй като беше още много рано и не беше отворила, решихме да тръгнем обратно по долината до изходната точка, наслаждавайки се още около час и половина на тишината и спокойствието и невероятната природа.
Ако не разполагате с време за целия преход задължително отделете половин час и се насладете на тази невероятна природна сцена.

Днешният празничен и същевременно последен отпускарски ден (21.09.2018) решихме да изкараме в една романтична разходка в Алмбахклам – едно от най-живописните дефилета в района на Berchtesgaden. За целта избрах един от няколкото обиколни маршрута, а именно през дефилето, Theresienklause (каменна стена, изградена в теснината, наречена в чест на съпругата на Лудвиг I), поклонническата църква Maria Heimsuchung, Ettenberg и по пешеходния път Hammerstiel Wanderweg обратно към паркинга. Хубавото на тези маршрути е, че не се връщаш по същия път, а се прави един кръг, като по този начин пътят на връщане не е скучен.
Както повечето дефилета в алпите и това се образувало при топенето на глетчерите в края на ледниковия период. До 1963г дефилето се е използвано за пренасяне на дървения материал от високите планински части в долината. През 1984г в рамките на 1 месец е създаден 3 км пешеходен маршрут чрез изграждане на 29 моста, 320 каменни стъпала 1 тунел. И до ден днешен тези съоръжения се поддържат в безупречно състояние.
Преди самия вход може да хвърлите един поглед на последната и единствена по рода си в Германия воденица за производство на мраморни топчета. Малко след първите метри започна и същинското приключение – високи скални отвеси, тесни пътеки (с укрепени парапети и на места даже и с метални въжета за придържане, но доста хлъзгави – препоръчвам планински обувки със стабилна подметка) и стичаща се отвсякъде от вода. На места водата се е събрала в малки басейни и дори има възможност да се слезе почти до тях.
Както и при предишното дефиле поради ранния час на тръгване успяхме да избегнем туристическия поток и за пореден път имахме възможността да се насладим в уединение на кристално чистата вода с този изключителен тюркоазен оттенък, да усетим тътена на бързите пенливи води, да почувстваме първичната сила на природата.
Постепенно отвесните скали започнаха да се смаляват и отстъпиха място на повече зеленина, тепърва природата започваше да облича своята цветна премяна.
Минавайки покрай безброй малки водопади и единствения тунел по пътя достигаме и до следващата атракция – водопада Зулцер (Sulzer Wasserfall) с неговите 114м. Продължавайки по безкрайния низ от стъпала и има няма 200 м денивелация достигаме и Theresienklause. Това е висока 14м, дебела 6м и дълга 17м каменна стена, изградена за да контролира силата на водния поток, за да не се заклинват дългите дървени стволове.
След кратък отдих от преодоляната височина продължаваме към църквата. Пред нас се откриват зелени поляни и в далечината величествената южна стена на Untersberg. Пътят започва полека да се спуска, като получаваме възможността между дърветата да хвърлим поглед към магичния Watzmann.
Посетихме набързо църквата и поехме към последния етап от разходката по пешеходния път Hammerstiel Wanderweg. Пътеката през гората е сравнително стръмна и осеяна с преплетени корени на дървета, така че се изисква предпазливост. След кратко стръмно, но много живописно слизане по многобройни стъпала се озоваваме отново на паркинга.

Време е да отбележим днешния повод с един хубав обяд. В интернет бях открила един ресторант с много добри отзиви и си го бяхме оставили специално за днешния ден – Wirtshaus Wachterl. Интуицията не ме излъга и този път. Разположен на самия път изобщо не предполагахме каква гледка се открива от другата страна – Schwarzbachalm и Schwarzbachloch – е ето още една цел за някое от следващите ни посещения, защото както се очертава те ще са много . А храната, ех храната …… божествена, и от толкова възхищение и ядене чиниите бяха облизани докато се усетя да снимам. Минете ли оттам, посетете го задължително.

След прекрасния обяд и за да оползотворим пълноценно оставащите часове от почивката решихме да минем и през още един панорамен планински проход, а имено Rossfeld Panoramastrasse.
След заплащане на таксата се понесохме по 16 километровия пътен участък, спирахме на някой от многочислените паркинги (по статистика май се водя около 400, ама много ми се струват, въпреки че на всеки завой наистина има място за отбивка), за да се наслаждаваме на невероятната панорама и на величествените планинските масиви, прочетохме митовете и легендите, които се носят за върховете. И така неусетно следобеда мина.
Поехме към апартамента, за да съберем багажа, защото на следващия ден трябваше да поемем пътя към вкъщи.

Днешната сутрин посветихме на малко история с посещение на Келщайнхаус – Орлово гнезо, един от малкото запазени монументи от времето на Третия Райх. Изградената през 1939г сграда първоначално рядко е била посещавана от Хитлер. През 1952г сградата се стопанисва като планински ресторант и е отворена за посетители. До нея се стига със специални автобуси, с които за около 30 мин се минава около 6,5км участък и денивелация от 700м. За последните метри до сградата има 2 варианта – асфалтов път с много серпентини и стъпала или удобното изкачване с изградения асансьор за 41 секунди (цена на тура 35,50 €). До сградата има и пешеходен маршрут с продължителност около 4-5 часа.
За това място се носят какви ли не легенди – за неоткрити съкровища, тайни тунели и дори, че някъде там се намира прословутата кехлибарена стая.
Любителите на историята могат да се насладят на изложението с кратки текстове и фотографии, описващи създаването на това място.
Всички останали могат да се насладят по на питие и нещо за хапване на прекрасната слънчева тераса, откъдето се открива една невероятна 360 градусова панорама.
Едно посещение назад във времето