Торта Рафаело – НВ

След като този месец се активирах и публикувах доста рецепти установих, че вече те са над 100. И разбира се това е повод за празнуване. И с какво ако не с тортичка. Но каква. Тези дни във фейсбук ми излезе рецепта за торта Рафаело и реших, че това ще е моята награда. Но .. нисковъглехидратен вариант. Записах си съставките и започнах да заменям – захар с еритритол и т.н., като на някои продукти промених количествата. Стигнах до брашното. Логично да се замени с кокосово и то доста по-малко. Аз обаче имам голям проблем с това кокосово брашно, почти никога не ми се получават нещата с него. Но все пак реших да рискувам. Количеството реших да напасна на момента. Получи се уникално кокосово вълшебство.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Продукти:

Начин на приготвяне:

Разбих яйцата (на стайна температура) до пухкав крем. Постепенно прибавях еритритола. Следва кокосовия крем (като се отвори консервата отдолу винаги има малко течност, използвах нея, кремообразния остатък заделих за крема) и разтопеното и охладено кокосово масло на тънки струйки. Добавих ванилията и бакпулвера. Дотук всичко разбих в планетарния миксер.

Към сместа добавих първо кокосовите стърготини и обърках със силиконова бъркалка. Сложих след това половината от кокосовото брашно, за да видя каква консистенция ще се получи. Добавих и остатъка, получи се средно гъста смес. Разпределих в 2 купички по равно.

Във формичка 20 см сложих хартия и изсипах едната смес.

Пекох в предварително загрята фурна на 160 градуса с вентилатор около 20-25 мин. На 18 мин проверих с клечка, блата беше леко влажен, оставих още няколко минути, но не исках да го изсушавам, още повече че беше придобил хубав златист загар.

По същия начин опекох и другия блат. Съжалих, че нямам две форми за печене да ги опека едновременно.

Отворих формичката и извадих заедно с хартията за печене, поставих върху решетка и оставих да се охлади около 20 мин, след което махнах хартията, но оставих върху решетка. Блатовете изглеждаха много пръхкави и мазнички. И цялата кухня ухаеше на кокос.

Докато блатовете изстиват приготвих крема. Разбих кокосовия крем (хубаво охладен трябва да е) с еритритола. Добавих маскарпонето и разбих до хомогенна смес. Тъй като крема ми не беше достатъчно охладен и не толкова стегнат добавих 1 пакетче сгъстител за сметана, за да мога да получа хубава гъста консистенция. Обикновено избягвам да използвам такива продукти, но в този случай определено ми спаси крема, иначе масата ми беше доста течна. Другия вариант в такъв случай е да оставите крема във фризера за около 20 мин да стегне, просто не ми се чакаше, че ме чакаха други задачки.

След като блатовете се охладиха започнах сглобяването на тортата.

В пош без накрайник сложих около 2/3 от крема. Нанесох върху първия блат започвайки от средата като използвах половината от крема в поша. Загладих крема със шпатула и сложих втория блат. Процедирах по същия начин. Явно клиповете, които съм изгледала последните месеци имат резултат. За да се нанесе равномерен пласт крем това се оказа перфектен вариант.

От останалата 1/3 крем сложих отново половината в поша и по същи начин процедирах отстрани на тортата. Тортата бях поставила върху въртящ се поднос и със шпатула въртейки подноса заглаждах крема отстрани. Още няколко заглаждащи движения със шпатулата отгоре и отстрани и се получи страхотна гладка повърхност.

Отстрани ръснах малко кокосови стърготини.

С  остатъка от крема със звездовиден накрайник направих украса отгоре и в долната част на тортата.

Вместо украса отгоре може да сложите бонбони тип рафаело разбира се в случая нисковъглехидратни. Следващия път ще направя със сигурност.

И тъй като напоследък е много актуална темата с авторските права оставям линк към оригиналната рецепта, която ползвах – погледнете тук. Използвах рецептата като основа, която промених по мое осмотрение.

След като направих хиляди снимки от всевъзможни ъгли трябваше разбира се и да пробвам, макар да бе престояла само 2 часа. Мога само да ви препоръчам да направите тази тортичка. Уникална е. Доскоро фаворит ми бяха едни маскарпонени пастички, но от днес тази торта е номер едно.

Следващия път обаче бих опекла 3 вместо два блата, за да са по-тънки, и бих увеличила малко крема (заради повечето блатове). Тогава вече ще е съвършена.

И на едно запитване си пожелахте повече снимки за печивата този път май се престарах.

Приятен АНИпетит.