Нисковъглехидратен режим на хранене
От началото на годината се придържам към нисковъглехидратен режим на хранене (познат като кето или low carb) или по-правилно казано нисковъглехидратно-високомазнинно хранене НВ-ВМХ. Резултатите публикувам в страничката ми във фейсбук https://www.facebook.com/travelcookwithAni , където споделям и рецептите на приготвяните от мен ястия и десерти.
Тъй като напоследък зачестиха въпросите, що е туй кето, защо го правя, има ли резултати и т.н. реших да драсна някой ред с малко пояснения относно режима така, както аз за себе си съм го разбрала.
За пръв път се заинтересовах от този начин на хранене преди около 2-3 години, когато ми беше препоръчано от лекар по здравословни (но не сериозни) причини да се опитам да променя хранителните си навици, което се състоеше в ограничаване на консумацията на картофи, захар, зърнени и бобови храни, растителни мазнини. Целта беше да се овладеят нивата на кръвната захар, които много варираха и често превишаваха допустимите граници (нямам установен диабет, това бяха така да се каже препоръчителни мерки). Отначало всичко ми се струваше абсолютно непостижимо – е как без картофи, ориз, паста и хлебче или много рядко. Опитах се да се информирам повече, но някак си бързо загубих интерес, а и хич не ми се отказваше от изброените по-горе храни. И няколко месеца след това се бях завърнала отново към обичайния ми начин на хранене. Така се случи, че в този период отказах и цигарите, ей така от днес за утре. И половин година след това усетих как килограмите почнаха леко да се покачват. Успокоявах се, че е временно заради цигарите, но неусетно бях увеличила доста приема на тестени изделия (питки, хлебчета, кифлички, сладки, торти, соленки). И така месец след месец килограмите се трупаха, докато един ден кантара премина цифрата 80 (това бяха почти 15кг повече от иначе поддържаното тегло). Е тогава започнах да се стряскам. Погледнато отстрани бях се позакръглила само леко, но усетих как тези излишни килограми влияят негативно върху моите хобита – при преходи в планината се изморявах страшно бързо, не ми достигаше въздух, а при катеренето все по-трудно повдигах дупето, а след вечеря нямах желание да правя абсолютно нищо. Започнах да се интересувам повече от този режим, събирах рецепти и така постепенно започнах да изготвям възможни менюта. От началото на годината се придържам към режима, все още не броя въглехидратите, които приемам, но един месец след започването мога да отчета следните резултати: 6 кг надолу, супер много енергичност и разбира се постоянни нива на кръвната захар.
В интернет пространството има толкова много информация, че понякога е наистина малко объркващо. Казано с две думи целта на този режим на хранене е ограничаване на приема на въглехидрати за сметка на храни богати на белтъчини и мазнини, което от една страна помага за редуциране на теглото и от друга страна за подобряване на общото здравословно състояние. Ограничаване, не забраняване – това е малка, но съществена разлика, която често остава неразбрана. В основата стои концепцията, че съвременният човек e адаптиран само частично към богат на въглехидрати начин на хранене със зърнени култури, които са навлезли чрез развитието на земеделието едва преди 10 000г. С развитието на земеделието се увеличава драстично дневния прием на въглехидрати, което води до развитие на диабет, наднормено тегло и др. При НВ-ВМХ се набляга на идеята, че съвременният човекът е по-адаптиран към палеолитния начин на хранен, базиран на лова и събирачеството, който включва месо, риба, пресни плодове и зеленчуци. В този смисъл нисковъглехидратния режим и палео диетата (още едно понятие, което често се среща) се припокриват.
От възникването си през 19 век режимът претърпява различни модификации, които не са единни и дори се отклоняват съществено една от друга. В сегашната си съвременна форма се различават така да се каже 3 форми:
– кетогенно хранене – при прием до 20 гр въглехидрати на ден
– умерено нисковъглехидратно хранене – при прием от 20 до 50 гр въглехидрати на ден
– либерално нисковъглехидратно хранене – при прием от 50 до 100 гр въглехидрати на ден
При кетогенното хранене се цели постигане на т.нар. кетоза. Това е състояние на метаболизма, при което поради ограничения прием на въглехидрати (глюкоза) тялото разчита предимно на мазнини като източник на енергия, започвайки разбира се първо от телесните мазнини. Това води първоначално до загуба на тегло. Кетозата има разбира се своите предимства (поддържа нивото на кръвната захар стабилно) и недостатъци (може да доведе до загуба на костна плътност, запек и др.). Ако целта не е драстично намаляване на теглото аз не бих препоръчала това стриктно спазване на режима.
При умерената форма на нисковъглехидратно хранене горенето на мазнините е по-бавно. При тази форма целта е по скоро поддържане на теглото (или загуба на тегло с бавни темпове), възползвайки се от здравословните аспекти. За мен бих нарекла тази форма златната среда.
Либералното нисковъглехидратно хранене се доближава най-много до палео диетата. Тук целта е не толкова следене на въглехидратите, а по-скоро наблягане на хранене с предимно натурални храни, без никаква или минимална обработка (или казано по друг начин на здравословно хранене).
Коя от формите е най-подходяща трябва всеки да определи за себе си. Най-добрият начин са експериментите – проба-грешка докато се открие златната среда.
Основни храни, на които се набляга, са:
• непреработено месо – разбира се предпочита употребата на качествено месо, тук всеки решава според джоба си колко и в какви количества да приема
• риба и морски дарове – препоръчва се риба, богата на омега-3 мастни киселини, много подходящи са сьомга, ципура, пъстърва и др.
• яйца
• зеленчуци (при кетогенната форма се изключва приемането на кореноплодни зеленчуци като моркови, ряпа, цвекло, дори и стар лук)
• натурални мазнини (зехтин, кокосово масло, гхи)
• горски (бери) плодове – малини, къпини, боровинки, ягоди (при някои по-либерални режими е позволена консумация в малки количества на киви, ябълки и др.)
• сурови ядки – не всеки ден и в малки количества
• кафе, чай (билков, зеле, черен, не и гранулиран) и вода – прием на минимум 2 л течност на ден (в зависимост от теглото може и повече)
Непрепоръчителни (забранени) храни и техните алтернативи в режима
• захар в това число мед, кленов сироп, сироп от агаве, включително и сушени плодове – като алтернатива (но не и при кетогенното хранене) могат да се използват стевия, еритритол, ксилитол (основно при десерти)
• бобови култури (боб и леща) – грахът и зеления боб са позволени
• зърнени култури (жито, царевица, ориз, мюсли, всички бели брашна и техните производни) – при либералния режим може да се позволи приемането на киноа, чиа, лимец, пълнозърнести брашна и др, но в ограничени количества, поради високия им гликемичен индекс; кокосово, бадемово брашно, хуск – могат да се използват за приготвяне на десерти при умереното нисковъглехидратно хранене
• растителни мазнини като слънчогледово и рапицово олио
• картофи – при умерения и либералния режим може да се позволи ограничен прием на сладък картоф
• всякакви чипсове, снаксове и т.н.
• натурални сокове, нектари, газирани напитки
• алкохол – разрешава се употребата на вино в умерени количества
За млякото и млечните храни се натъкнах на различни теории – някои отричат абсолютно употребата, други позволяват някои продукти (като кашкавал, извара, крема сирене, моцарела, пълномаслена сметана) и съответно трети са за приема на тези продукти. Доста мислих по въпроса и в крайна сметка стигнах до следния извод: човекът като бозайник от раждането си бива закърмен с мляко (да в зряла възраст другите бозайници не приемат мляко), млякото е богат източник на хранителни вещества и витамини и в този смисъл за мен е за предпочитане да приемам млечни продукти (при условието, че не страдам от лактозна нетолерантност) вместо разни хранителни добавки (освен ако не е належащо) . Разбира се с количеството не трябва да се злоупотребява и е важно да се приемат качествени продукти, а не такива произведени от сухо мляко и подобни.
За не толкова месоядните и вегетарианците може би е препоръчителен либералния режим, за да могат да набавят малко повече мазнини, които иначе идват от месните продукти.
Дали отказът от приема на толкова вкусните плодове, с които сме свикнали, е здравословно, това всеки трябва да прецени за себе си.
Започването на нисковъглехидратен режим изисква постоянство. Няма никакъв смисъл да се започне режима с цел смъкване на тегло и при достигане на целта просто да се прекрати. Това трябва да се превърне в начин на живот, а не просто временно положение.
Аз първоначално си бях поставила цел 1 месец, за да видя как ще се чувства организма ми при този начин на хранене (както споменах по-горе се спрях на умерения вариант) и изобщо има ли смисъл. През този месец откривах всеки ден интересни неща и без да се замислям преминах във втория месец. Така че аз продължавам напред.
При нисковъглехидратния начин на хранене се залага на поне 2 хранения за деня – дали ще закусвате, това решавате вие. Аз много рядко закусвам (като цяло в случаите ако се приемат медикаменти или ако съм в планината, където трябва да набавя енергия за деня), сутринта започвам с чисто кафе (1 или 2), до обяд 1 л ментов чай, обяд точно в 12ч (работата ми го позволява) и вечеря между 17 и 18:30 часа. През уикенда често се случва да направя само 1 хранене между 14 и15 часа, вечерта мога да подсиля с малко ядки. След третата седмица направих фаст 24 часа – това е циклично гладуване (въздържание от всички храни за точно определен период от време). Не е задължително, но понякога има дни, в които нямам възможност да обядвам, затова се възползвам от това гладуване да направя кратка детоксикация на организма.
От началото на режима включих и 20 минутни тренировки, които първоначално правех през ден, а след четвъртата седмица увеличих до 5-6 пъти на седмица. Опитвам се да се движа колкото мога повече, макар че работата ми е с ограничени движения, затова чакам с нетърпение пролетта, за да карам колело и да правя преходи в планината.
„Направете добро за тялото си, за да иска душата да живее в него.“