Пурички

Втора седмица от коледната пекарна. Ппонеже не остава нищо от предната седмица, затова трябва нова доза. Та мислих, мислих, прегледах стария окъсан тефтер и попаднах на една от първите рецепти, които съм приготвяла, а именно пурички. И тази сутрин запретнах ръкави и след има няма 2 часа новото попълнение бе налице. Е не мина без сътресения, но както се казва „всичко е добре когато свършва добре“. Та тестото ми мислех, че не се получи, извиках даже мама да го погледне, оказа се, че съм сложила мноооого ама мнооого захар. Е поне племенниците ще са щастливи, че на тях все не им е достатъчно сладко. Давам рецептата така както я приготвих, ако решите да слагате по-малко захар, вероятно ще трябва да се увеличи количеството на брашното.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Продукти:

Начин на приготвяне:

Угасих содата в киселото мляко. Разтопих маста. Прибавих захарта и като поизстина леко добавих и олиото. Пресях брашното.

Сложих в купата 500 гр брашно, направих кладенче по средата и изсипах течните съставки. Този път си помогнах с планетарния миксер и оставих да меси сам докато аз си вършех другата работа. На два пъти добавих още около 400 гр брашно. Оставих около 3-5 мин да меси.

Изсипах на плота, поръсих с още малко брашно и доомесих на ръка. Усетих, че тестото не е както трябва да бъде. Разделих все пак на 4 топки и разточих първата. Тестото се пръскаше, не ставаше гладко. Звъннах аз на мама (добре, че живее на 5 крачки от вкъщи) да дойде да види какво не е наред. Е оказа се, че съм сложила много захар, трябвало 3-4 с.л.. Ами добре каквото такова. Рекох си, ще пробвам първата тава да видя какво ще излезе. Пълнежа направих с локум. Навих на пурички. Пъхнах в загрята на 190 градуса фурна на горен и долен реотан и пекох около 15-20 мин или до получаване на розов загар. Изкарах ги, изчаках леко да се охладят и опитах. Я получили се, ама слааааадки. Добре. Значи ще се получат нещата. Още докато са топли овалях в пудра захар.

Прибрах половината тесто в хладилника увито във фолио. Другата четвъртинка разточих, този път стана определено по-добре, явно просто е трябвало да престои тестото. Разточих наистина на много тънко, за да се получат тънки пурички а не пури. В този момент се зачудих как на около 14 години съм се справила тогава с тестото, щото то нямаше мобилни телефони и онлайн връзки да питаш мама, баба или леля. Явно ми е идвало отвътре.

Тази тава направих с пълнеж от лешници, канела и захар, както и останала част от тестото.

От изрезките направих топчета и в средата сложих локум. Още топли топли трябва  да се овалят в пудра захар, за да може хубаво да залепне по тях.

Ами това е цялата е философия. Бързо и вкусно. За малко повече от 2 часа бях приключила дори и с почистването на кухнята.

Излизат между 80 и 100 броя в зависимост от големината (4 големи тави).

И една снимчица от тефтера ми с рецепти, който вече се разпада и който беше причината да си създам този блог. Не искам тези рецепти да останат забравени и реших, че това е начина да ги съхраня.

Приятен АНИпетит.