Испания, май-юни 2019, Част 1

От известно време обсъждахме идеята за една почивка в Испания.

Но … не на хотел. А ей така да тръгнем с колата и да спираме, където замръкнем на някой къмпинг. И една петъчна зимна вечер решихме – ще го направим. Избрахме като време началото на май – края на юни, за да избегнем тълпите туристи от една страна, и жегата от друга. Първата стъпка беше направена.

Втората стъпка беше да решим маршрута. Имахме два варианта – да минем през Швейцария с преспиване на Женевското езеро и оттам през Франция в Испания; или да направим една обиколка по средиземноморското крайбрежие. Спряхме се на втория вариант, защото решихме, че Швейцария ще е някоя от следващите дестинации.

Трета стъпка – тук вече идваше по-детайлното планиране. Кои места искахме на всяка цена да посетим, къде да останем по-дълго? Набелязахме си точки, събрах информация и започнахме с нетърпение да отброяваме дните.

Стъпка четири – около две седмици преди началото на пътуването започнахме да подготвя всичко необходимо за 20 дневно приключение на къмпинг, при това на палатка. Палатка, маса, столове, матраци, спално бельо, газова бутилка, газов котлон, посуда и .. дълъг списък, но ние предпочитаме да го направим предварително, а не в последния момент да се чудим дали не сме забравили нещо. Вярно, че в днешно време всичко може да се купи, но …. ние така сме си свикнали.

Статистика:

Начална и крайна точка: Kelheim Deutschland

Общо изминати 6200 км

20 дни – 18.05.2019 – 06.06.2019

6 държави

населени места – не съм ги броила, но и нямам намерение

Бюджет: около 2500 Евро

18.05.2019

Стартирахме в 3 часа сутринта. На зазоряване минахме австрийските Алпи, които както винаги взеха дъха ми. Бих се връщала тук отново и отново.

Първа спирка в Италия – езерото Гарда, кой не чувал за него. Ами … думите са излишни, който не е бил тук, той не се е влюбил в това място. Като почитатели на планините и любители в катеренето със сигурност ще изкараме още доста почивки тук.

От тук хванахме пътя за морето, ама тъй като магистралите в Италия са платени, решихме да видим какво ще се получи, ако се опитаме да минем по обиколни маршрути. И….. интуицията не ни подведе, иначе нямаше да открием това прекрасно място – реката Требия, една от най-известните и живописни реки в северните Апенини. Това всъщност е и хубавото на пътуването с кола – откриват се места, които иначе би подминал (след последващо проучване мисля, че ще посетим още веднъж това местенце).

Подминахме Генуа и решихме да спрем в първото градче, което ни допадне. Тъй като беше дъждовно беше ясно, че първата вечер ще изкараме в хостел. И така стигнахме до Cogoleto, малко китно градче. Вече беше към 5 следобед, но крайбрежната улица беше много празна. Предполагам се дължеше на все още доста хладното за сезона време и съответно липсата на туристи. Докато карахме видяхме един хостел точно на брега на морето. Не мислихме много. Паркирахме се, че и свободни места имаше (нощувката около 50 € за двама). Вече беше време да сложим нещо вкусно в стомасите и след като сме в Италия беше ясно и какво. Притежателката на хостела ни насочи към пицария Al Pirata, където се насладихме на невероятно вкусна пица в компанията на изстудено бяло италианско вино и за десерт крем карамел и панакота (около 40 €) – един страхотен кулинарен старт.

19.05.2019

На сутринта в 8 часа заредени с невероятното италианско еспресо се понесохме бавно по северното италианско крайбрежие – един безкраен низ от курортни градчета (добре че сезона все още не е започнал, иначе не мога да си представя придвижването с кола в този район), където можеш да усетиш духа на Италия и особено на италианските шофьорски умения (тук правила липсват или има такива, които са пълно непонятни за нас).

Минахме набързо през Сан Ремо и на обяд акостирахме в Монако – е нямаше как да не спрем за кратка разходка. Светът на богатите и известните. Тъкмо в момента се подготвяше етапа от Формула 1 и можехме да висим част от подготвителните дейности. Около 2 часа ни бяха достатъчни да обиколим и да разгледаме, насладихме се на приятната разходка и невероятните гледки. И… както винаги става, съвсем случайно чухме българска реч, група млади дами, които се чудеха как да поискат някой да ги снима. Е естествено моя мъж се отзова веднага:)

И бавно и полека, придвижвайки се наистина само по крайбрежието, минахме Ница и Кан, нагледахме се на имения за .. милиарди може би, и след 10 часов път при изминати около 300км пристигнахме в Сен Тропе. Бяхме решили, че ще отседнем тук, може би по-скоро от любопитство, а и кой не е чувал за Сен Тропе. Така и така минаваме оттук, нямаше как. Тук за нощувка и вечеря оставихме тройната сума от плануваното за 1 ден (спазарихме 95 € за нощувка, и около 150 € вечерята), но …. всеки цент си заслужаваше. Храната беше наистина на ниво.

Единственото, което и до ден днешен ме смущава е разточителството на богатите, за което никой не държи сметка. Не може на нас да ни правят проблеми, че караме дизелови коли и замърсяваме въздуха (при положение, че ние ги използваме, за да ходим на работа), а генераторите на техните яхти работят цяла нощ, само за да свети цяла нощ в морето яхтата в синьо (може би те не продуцират вредни газове :))))))).

И тук искам да отбележа, че Франция не е моята държава – как може навсякъде да ти говорят де немски, де английски, само тия франкофони не искат да говорят друго освен френски. Еми няма да отида повече във Франция – езика не ми се пречупва, може да имат хубава природа, ама и по-хубави места, така че … au revoir France (ще минем още веднъж на връщане и това ще е).