Großglockner Hochalpenstraße – невероятно изживяване за малки и големи
По време на нашата септемврийска почивка 2018 в района на Berchtesgaden бяхме отделили първия ден на Залцбург. Планирайки местата за посещение попаднах на още 2 интересни обекта в Австрия, които реших по възможност да включа в програмата. Времето беше абсолютно на наша страна – 28-30 градуса, слънце, абсолютна мечта за този сезон от годината. В два последователни дни (19.09.2018 и 20.09.2018) се отправихме към Австрия. Самата Австрия предлага също толкова невероятни места като Германия, че като се замислих, дори и всеки уикенд да съм някъде в някоя от двете държави, сигурно години няма да ми стигнат да ги обиколя.
Първия ден посетихме най-дългата ледена пещера в света Eisriesenwelt.
Втория ден посветихме на завладяващия планински проход Großglockner Hochalpenstraße.
Половинката има рожден на 21, и тази дестинация беше предвидена за тогава. Но все пак е края на септември и времето всеки един момент може да се промени. Та затова решихме да изтеглим тази цел с един ден напред, за да не съжаляваме после. Случихме наистина на невероятно време и успях да направя мнооого снимки. Разходете се с нас.
Необходима информация
Стартова точка: Taxenbacher Fusch 96
5672 Fusch an der Großglocknerstraße, Österreich
Раб.време: от май до края на октомври
от 6:00 до 19:30ч.
(от юни до края на август
От 5:30 до 20:30ч.)
Цени: дневна карта 37 €
Данни за тура
Сложност: автотур
Продължителност: мин. 3 часа
Дължина: 48 км
Денивелация: около 1600м
Кондиция: ◦◦◦◦◦◦
Гледки: ••••••
Großglockner Hochalpenstraße е най-високият и един от най-известните планински проходи в Европа, свързващ австрийските провинции Залцбург (Salzburg) и Кернтен (Kärnten), и който стига до подножието на най-високия алпийски връх в Австрия Großglockner 3798m. 48 километра с 36 номерирани завоя, извиващи се през невероятния планински свят на австрийските алпи.
Пътят започва при Bruck (750m), като се заплаща дневна такса за превозно средство. След първите километри се чудехме от една страна, на кое място да спрем и да снимаме (а такива местенца достатъчно), и от друга страна гледайки криволичещия път нещо ни тласкаше да продължим напред. Има 12 основни станции, където могат да се посетят музеи, изложения, живописни пътеки и невероятни водопади.
Решихме, че най-добре да стигнем до края и ще си набележим цели за спиране на връщане. Така неусетно достигнахме паркинга на възвишението Kaiser Franz-Josef (2369м) (номер 11), кръстен на крал Franz-Josef I, който изкачил 1100м за 4 часа, за да види със собствените си очи глетчера Pasterze – най-големия глетчер в Австрия. За съжаление глетчера се с стопил ужасно много с течение на годините. Не пропуснахме да посетим и статуята на крал Франц-Йозеф. По пътя към обсерваторията Сваровски имахме и необичайна среща – няколко мармота бяха в така близост до нас, че успяхме да направим някоя и друга снимка. Впоследствие се оказа, че животинките толкова са свикнали с човешкото присъствие, че могат лесно да бъдат примамени с морков или алабаш. След това кратко приключение се отправихме към отдалечената на няколко минути къща-ресторант Kaiser-Franz-Josif. Оттам се откри невероятна гледка към най-високия връх в австрийските алпи Großglockner (3798м). Надяваме се, че някой ден ще го покорим.
Отправихме се наобратно, за да изследваме вече по-обстойно пътя. Спирахме, снимахме или просто се наслаждавахме на природата. Първата ни спирка на връщане беше малко след отбивката към Heiligenblut (другата страна на прохода). Едно много спокойно и невероятно красиво място. Оттам продължихме по пътя наобратно и неусетно стигнахме до ресторант Fuschertörl (номер 5) и направихме кратка пауза за по една бира.
Малко по нататък си бяхме набелязали за посещение Edelweißspitze (номер 4)– най-високата точка по панорамния път (2571м), от която се разкриват феноменални гледки. Но то по всяко едно време накъдето и да се обърнеш винаги има нещо различно и невероятно. И колкото и да се опитвах да снимам нямаше как да заснема всичко. А да изразя тази природна красота с думи ми е абсолютно невъзможно.
И докато отново снимахме и се любувахме се разнесе един невероятен аромат. Следващите час и половина се насладихме на изключителната тиролска кухня. Не пропуснахме да хапнем от двата кулинарни специалитета – Kaiserschmarrn и Germknödel, на толкова високо всичко е някак си толкова вкусно. И разбира се без покупка на някой и друг сувенир не може и доволни от изпълнения с емоции ден поехме към Berchtesgaden.
