Berchtesgaden – първи стъпки в алпийския свят – част 2

Магичното езеро лежи сгушено мистично и романтично между скалните масиви, а във водите му се отразява внушителната източната стена на Watzmann, която със своите 1800м е най-дългата непрекъсната отвесна скала в Алпите.
Фиордо-образното езеро е с дължина 7км, ширина 1,2км и дълбочина до 190м. Разположено на 603 м надморска височина дори и през лятото температурата на водата не минава 15 градуса.
Веднъж стигнали дотук не може да не се насладите на половин часовото пътуване с безшумните електролодки (всякакъв друг транспорт е забранен) до St.Bartholomä – нежната като пелерина мъгла рано сутрин, смарагдово-зелената вода, лазурно-синьото небе, ехото на тромпета, отразяващо се от стръмно извисяващите се скални масиви . Определено думите не ми стигат, за да изразя красотата и величието на това място. И въпреки нестихващия туристически поток е в същото време много спокойно.
Препоръчвам да вземете корабчето рано сутрин, за да имате възможността да се потопите наистина в тази магична атмосфера. Имайте предвид, че в късните следобедни часове се образуват огромни опашки (въпреки, че корабчетата не спират и са съобразени с туристическия поток) и ако сте там в разгара на лятото чакането няма да е от най-приятните изживявания.
При някое от следващите посещения ще стигнем и до другата спирка Salet, където ни очакват още невероятни пейзажи и преживявания.

След като акостирахме на полуострова се поразходихме покрай параклиса St.Bartholomä и се отправихме към ледения параклис „Eiskapelle“.
Причината за съществуването на този леден параклис му се дължи на огромните снежни маси през зимата и пролетта. Лятото снежните маси започват да се топят и се образуват кухини, така наречените ледени параклиси. По всяко време обаче съществува вероятността тези кухини да се срутят, затова навлизането в тях не е препоръчително.
Пътят до там е добре маркиран (както всъщност всички маршрути в околността), подходящ и за семейства с малки деца, с продължителност около час в едната посока около 6км (връщането е по същия път) и предлагащ фантастични планински гледки в подножието на величествения Watzmann. Първоначално пътят минава през гориста местност, стръмно виейки се нагоре. Към средата на прехода има направено прекрасно място за отдих, от което се възползвахме, за да закусим леко. Оттам започва преминаване на скалист терен, след около 15 мин достигнахме до ледения параклис. Изумени и същевременно възхитени наблюдавахме това творение на природата. За съжаление като всички ледени структури и тази намалява с бързи темпове. Дали при следващото ни посещение ще е там? (другата година ще разберем) Наобратно изминахме пътя за доста по кратко време.
Пристигнали отново на изходната точка ни посрещна разнасящ се навсякъде аромат на езерна пъстърва – нямаше как да пропуснем този пир в компанията на студена баварска бира.

След този вкусен обяд се отправихме на малко преходче до водопада Шрайнбах (Schrainbach-Wasserfall). Първоначално маршрута минава по протежение на езерото, и после нагоре през няколко серпентини достигнахме до почти вертикално спускащия се водопад. На връщане спряхме покрай езерото и се насладихме на тишината, красотата и кристалната студена вода).

В единия от дните се прибрахме ранния следобед и решихме да направим отново кратка двучасова разходка покрай Königssee – Malerwinkel. Този преход преминава покрай езерото и е наистина много живописен, с прекрасни гледки към езерото.

След загрявката с Wimbachklamm се насочихме към същинската цел на днешния ден, а именно изкачване на върха Grünstein 1304m.
От паркинга е необходимо само да следват маркировките, макар че е достатъчно просто да следвате потока от хора. Нагоре и все нагоре по многобройни изкуствено изградени стъпала и тесни пътечки. На много места има изградени и пейки за отмора, от които накрая често се възползвах, но отдавна не бях извършвала такива физически упражнения. И така в броене на поредното стъпало изведнъж се озовахме пред Grünsteinhütte. Още само 15 мин и пред нас се показа така жадувания кръст – първия покорен връх в Германия. Усещането е неописуемо. Всички премеждия са забравени, пред очите ти е само едно необятно море от върхове и зеленина, въпреки, че дърветата бяха сложили вече своята цветна есенна премяна, и безкрайно синьо небе. На една ръка разстояние се извисява величествения Watzmann, а отдолу в подножието се зеленеят кристално чистите води на Königsseee. След кратка почивка и обичайните снимки забелязахме, че идват хора и от друго място и се оказа, че чрез via ferrata може също да се достигне до върха откъм Königssee. Това определено трябва да го пробваме по нататък.
Една студена бира на хижата на връщане ни зареди с достатъчно енергия за обратния път.
Завършихме този ден, съзерцавайки преди малко покорения връх, блажено опънали крака на терасата.