Кипър – слънчева отпуска в началото на есента
Обикновено есенната отпуска, която е почти винаги края на септември, изкарваме в алпите в Германия. Тази година февруари месец спонтанно решихме да посетим Кипър. И без това беше дестинация, която все искахме да направим, но някак все не стигахме до нея. И никак не сбъркахме. Температурите при нас паднаха рязко началото на септември и планината нямаше да е толкова гостоприемна както предишните години. А в Кипър ни очакваше слънце и кристално синя топла вода. Имахме на разположение само 6 дни, но обиколихме острова от единия до другия край. Благодарение на сестричката, която си беше взела няколко почивни дни специално за нас, и ни разкарваше като едно такси. Аз бях подготвила един „малък“ списък с места, които исках да посетя. Сестрата като го видя и се уплаши, но успяхме да разгледаме доста от набелязаното и ни остана достатъчно време за плаж и почивка.
Но да започна отначало. Февруари месец половинката купи самолетни билети, полета беше с прикачане в Атина и часово се удължаваше, но това не ни притесняваше, цената беше сравнително изгодна. Летяхме с Aegean Airlines – 17 – 24.09.2022. Останах очарована от компанията, не че съм летяла кой знае колко и обикновено с нискобюджетни такива, и съотношението цена-качество беше идеално. Единствения недостатък беше времето на полетите – на отиване привечер, пристигане къде след полунощ, а на връщане полет рано сутринта. И то не толкова за нас, а за сестрата, че милата все в никакви часове ни посреща и изпраща на летището. Преживяхме го де, но за следващата почивка ще се оглеждаме за други полети, ако има.
Бяхме отседнали при сестрата в Ороклини – едно градче близо до Ларнака, така че съвети за отсядане и цени не мога да дам. Определено обаче бих си наела апартамент под наем или виличка близо до морето в северозападната част на острова. И бих препоръчала кола под наем, ако има желание за обикаляне. Четох, че има редовни автобуси, но зависи къде ще се отседне. Определено има райони, където си трябва собствен транспорт.
Никозия – разделената столица
В първия ден заради късния час на лягане се излюпихме малко по-късно от обикновено, ама то и както се оказа това си е обичайно за Кипър. Климатът е наложил друг ритъм на живот, който хич не пасва за ранобудници и рано лягащи си като нас, но някак бързо успяхме да се настроим. Първата ни дестинация беше Никозия. Има няма на около 50 км от Ларнака, така че дори при късното тръгване имахме достатъчно време за разходка. В случая посетихме само гръцката част, но следващия път определено бих отскочила до турската част. В ранния предиобед пристигнахме и веднага започнахме с разучаването на града макар слънцето вече да препичаше. Обикновено на такива места винаги съм подготвена с карта, този път обаче реших всичко да е спонтанно. Ей така да тръгнем и където ни отведат краката. По това време на деня градът не беше много оживен, което за мен пасваше перфектно. Изгубихме се из малките улички, минахме и покрай много изоставени сгради или може би така изглеждаха на пръв поглед. Учудващо е на какви интересни неща се попада по този начин. И не знам как но съвсем случайно се оказа, че вървим покрай „зелената линия“ между гръцката и турската част. На места дори имаше и граничари и беше забранено за снимки, та внимавах този път малко повече. През пролуките обаче се виждаха стари запустели къщи и разрушени сгради в тази „ничия земя“. Тъжно. Сестра ми ни разказа, че хората с болка си спомнят за този период. И е разбираемо. Да изоставиш родното си място, къща, спомени. Някои от тях дори все още отказват да пристъпят в турската част. Разбира се не беше пропусната асоцията с Берлинската стена, на едно заведение висяха табели „Berlin wall No.2“ и „Check point Charly“. Наблизо беше и граничния пункт за турската територия. Тук определено беше много оживено и се разнасяха какви ли не аромати. Решихме и ние да се подкрепим с нещо лекичко. И както винаги улучихме страхотна сладкарница – Tria Fanaria. Сестрата и половинката удариха по едно вино с някакви гевреци с маслинки и т.н., аз обаче като видях галатабуреко и хич не му мислих. Това беше уникално вкусно. Кратко отклонение – за 6 дни колкото и да ни искаше да не можехме да опитаме всичко. Що ядене изядохме, имах чувството, че ще се пръсна по шевовете, и мисля че крайна сметка се насладихме само на малка част от кипърската кухня. Та след прекрасната разходка се отбихме на гости за уж на бързо при приятели на сестра ми. Ма те хората като се подготвили, като подредиха едни маси, то от вкусно по-вкусно. Няма тръгване. И не те пускат да си ходиш. И трябва да ядеш иначе ще ги обидиш. А от терасата се разкриваше страхотна гледка към турската част – не знам колко минарета брои половинката, но бяха много. Разказаха ни, че ако стигнем до турската територия на Никозия, задължително трябва да посетим джамията Селимие, някогашната катедрала Света София. Все пак по някое време успяхме да се доберем до апартамента и се опънахме блажено на терасата с чаша студено бяло кипърско вино. А навън едно приятно – около 23-24 градуса, абсолютно блаженство.
Агия Напа, нос Греко, плаж и рибно мезе, Лефкара
Вторият ден беше за плаж и релакс. Сестрата беше избрала един плаж в източната част на острова – Fig Tree Bay. До там пътя ни минаваше през Агия Напа и нос Греко. В самата Агия Напа не влязохме, защото за нас това е място само с хотели (оприличавам го на хотелските комплекси по българското Черноморие, от които бягам надалече). Затова обаче се спряхме набързо в парка-музей на скулптурите. Това местенце си заслужава да му се отдели повече внимание. Всички скулптури са много красиви, а за някои ти трябва време да огледаш всички детайли. До него се намира и парка на кактусите, който обаче бях пропуснала в списъка, и едва по-късно разбрах, че го има. Но пък не може всичко да се види наведнъж, трябва да си оставим нещо и за следващите посещения.
Най-източната точка на Република Кипър е нос Греко. От там се открива страхотен изглед към синята лагуна, въпреки че май има няколко сини лагуни на острова. За пръв път виждам толкова красиво наситено синьо. Всъщност определено си заслужава да се направи един пешеходен преход по туристическите пътеки в този национален парк. Мисля че в зимните месеци, когато ни писне от студа и сивотата в Германия, след няколко часов полет ще се озовем на едно топло (зимни температури около 20 градуса през деня, макар и през нощта да падат докъм нулата), слънчево (все пак се води със 300-350 слънчеви дни в годината) място и няколко часов преход в този парк ще ни зареди отново с енергия.
Към обяд успяхме да стигнем и до първия ни плаж. Тъй като беше почти в края на сезона не беше пренаселено, а водата беше страхотно топла и супер чиста и синя. В леко късния следобед вече умрели от глад седнахме в едно от многобройните ресторантчета. Този път определено ни се ядеше риба. Но се започна с въпроса каква? Сестрата бързо ни реши проблема. Разясни ни, че тук е най-добре да си поръчваш т.нар. мезе (то е минимум за двама души), което включва разнообразни продукти приготвени по различен начин (има рибно мезе и месно мезе), обикновено между 15-20 на брой. В случая нашето мезе беше рибно – малки рибки, големи рибки, калмари, миди, октопод, пържени, на грил, мариновани – от всичко по малко, но абсолютно достатъчно. Към тях задължително носят салата, пържени картофи и хляб даже имаше. Бяхме поръчали само мезе за двама, ядохме трима, и не можахме да изядем всичко. Хубавото е, че носят различни блюда през определен период от време, така че всичко е още топло, когато се консумира. След така обилния обяд се поплацикахме още малко и решихме, че има достатъчно време да предприемем още нещо.
Прибрахме се, взехме по душ, и пак се качихме в „таксито“. Този път дестинацията беше едно китно планинско селце Лефкара, известно с ръчно плетени покривки и ръчно изработени сребърни бижута. Ама как обичам да се мотам из тесни и стръмни калдъръмени улички, дето не знаеш на кой ъгъл какво да очакваш. Макар и доста насочено към туризма селцето определено има своя чар, ако успееш да игнорираш продавачките, които само чакат да погледнеш към тях и вече са изнесли всички стоки от магазина пред теб. Страхотни сребърни ръчно изработени изделия, разбира се обаче на доста високи цени според мен. Отново по никое време се прибрахме в апартамента този път заредени с храна от местния хранителен магазин – кипърски наденички, халуми и домаааааати. Ех какви домати – бях забравила аромата и вкуса на естествено узрелия истински домат.
Крепостта Колоси, археологическите градове Курион и Пафос, залива Лара, Лачи и месно мезе
Вторник беше културно-археологически ден. Първата ни спирка бяха крепостта Колоси и археологическия град Курион. Намират се едно след друго, така че определено си заслужава да се съчетаят. Крепостта не е нещо особено, но ние откривахме интересни елементи и се наслаждавахме на прекрасните гледки, които се откриваха оттам.
За Курион си отделихме повече време, макар че сестрата милата хич не беше въодушевена като видя картата и какво трябва да обикаля. Ама се прежали. И тя била там само 1 един път досега, но доста набързо, та това беше повод да я накарам да разгледаме всички руини. Най-впечатляващ е амфитеатъра, но има запазени красиви мозайки, останки от римски бани и басейн с причудлива форма. Който се интересува от археология и история определено може да изкара невероятен ден възхищавайки се на многобройните красиви детайли от далечни времена. Между отделните обекти се виеха тесни пътечки а на юг се откриваше невероятен изглед към плажната ивица.
Следващата културна спирка беше археологическия град в Пафос. По пътя дотам се виждаха още толкова руини и красиви плажове, че ако спирахме навсякъде до вечерта едва ли щяхме да се доберем до Лачи. Затова „прелетяхме“ покрай храма на Аполон и скалата на Афродита. По пътя се подкрепихме с останалите закуски, купени сутринта от местната пекарна. На живеещите в България няма на им направят впечатление, но на нас такива ни липсват тук. Прекрасни банички със спанак, със сирене, тестени закуски с маслини и домати. И ето че стигнахме до Пафос. Следващият път определено трябва да разгледаме и града по-отблизо. В ранния следобед, добре че слънцето в този период на годината не препичаше така жарко, се насладихме на невероятните цветни мозайки, показващи сцени от гръцката митология. И за изгледа към морето няма смисъл да пиша. Исках да разгледам и гробниците на царете, обаче предната вечер ни бяха казали за „плажа на костенурките“ в залива Лара, който ни се намираше почти по път, и решихме, че за днешния ден отделихме достатъчно внимание на историята.
И поехме по едни черни пътища да търсим въпросния плаж. Мале какво ми чуха ушите, нищо че не само аз исках да стигнем дотам. После се оказа, че за там препоръчвали да се ходи с бъги, ама кой да ни каже на нас. Но количката на сестра ми се справи геройски и успяхме даже да намерим плажа, добре, че в Кипър интернета не е като в Германия (в смисъл при нас е много зле). Е костенурки нямаше, но то и се предполагаше, че едва ли в 4 следобед ще ги видим да се припичат на плажа. Но си спретнахме невероятно приключение. Определено дълго ще си спомняме тези 3 часа, особено сестра ми, която трябваше и да кара. Това, което ми направи впечатление докато минавахме през тази местност беше, че на невероятни места имаше обработваема земя. Не знам как стигаха дотам, откъде взимаха вода, не знам и какво се отглеждаше. Сестра ми за съжаление също не можа да ми отговори. Вече излезли на нормални път сестрата ни показа един феномен – т.нар. gravity road. Застана по средата на пътя с колата, изключи от скорост и колата тръгна напред. Викам и аааа не става така, тука е нанадолнище и затова върви. Обърна колата в другата посока. Пак същата работа. Дали е оптична илюзия или наистина има някакво магнитно поле не знам, но го видях с очите си.
В късния следобед достигнахме и последната цел за деня – една вила в селцето Лачи в най-западната част на острова в националния парк Акама. Отмихме натрупалия се прах по нас и отидохме в съседното селце да хапнем. Познахте ли какво – мезе, този път месно. Последните порции си ги взехме вкъщи. Ама тия хора сервират като за световно. Не броих колко чинии донесоха, не можах и да снимам всичко, ама със сигурност бяха над 20. То не бяха разядки, салата, хлебче, леща, пукани чушлета, халуми, наденички, шишчета, месо, кебап, кюфтенца в сос, за вкъщи остана джолан и още някакво месо май агнешко беше. Разбира се в компанията на студено бяло вино. Кипърското вино е ароматно и нас много ни хареса (няколко бутилки се намърдаха в багажа навръщане). А да не забравя, почти както във всички топли страни (визирам Испания, Италия) на вечеря се ходи след 19 часа.
Рожден на любимото и разходка с лодка до синята лагуна
На 21.09 любимото има рожден ден и по този повод програмата беше разходка с лодка до синята лагуна. Прекрасно 2-3 часово изживяване. Сестрата искаше да е по залез, но се оказа, че летния сезон е приключил, та се спряхме на сутрешния курс. Бяхме се разположили най-отпред на лодката и се възхищавахме и наслаждавахме на прекрасното синьо и топлите пръски на водата. И изведнъж до нас изплува голяма костенурка. В захласа естествено кой да снима и докато се усетя тя се потопи отново в морето. Но видях костенурка, първата на живо. Морето покрай нас сменяше нюансите на синьо постоянно – от тъмно наситено синьо до зеленикаво синьо. След около 40 мин плаване стигнахме до лагуната. Там вече се бяха закотвили няколко корабчета и ние нямахме търпение да пуснем котва и да се хвърлим във водата. Прекрасно. Ранния следобед акостирахме обратно. Намирахме се много близо до баните на Афродита, така че нямаше как да ги пропуснем. Е всъщност се оказа едно малко езерце, но красиво езерце, а и една малка разходка ни се отрази добре. Вече огладнели се насочихме към плажа и седнахме в близкото заведение. Няма да казвам какво си поръчахме – нееее, не беше мезе, а доматииии със сирене и октопод. Ако тук не си отядем на такива вкусотии ще съжаляваме много. Поплацикахме се отново някой друг час, в общи линии до към 17 часа е ок за плаж, но после започва да се стъмнява. Минахме през магазина за какво, за домати разбира се и се настанихме уютно на терасата във вилата. В крайна сметка не е необходимо всеки ден да се вечеря навън, а и имаше остатъци от снощното мезе, които вечерта прилежно унищожихме. А Лачи се оказа страхотно вилно селце, тихо и спокойно, идеално място за почивка, а в националния парк Акама има достатъчно пешеходни маршрути.
Просто почивка, плаж и вкусни зеленчуци
На следващия ден сестрата имаше малко задачи следобед в Никозия, затова сутринта тръгнахме по навреме от Лачи и тя ни остави на плажа в близост до апартамента. Плажът беше по каменист, обаче в морето беше пясък, а когато си имаш удобен шезлонг дори камъчетата са за предпочитане, че не се лепи пясък навсякъде. Обяда беше в близкото заведение, май няма нужда вече да споменавам какво – домати със сирене, нещо като пържена цаца и октопод. Прибрахме се пеша до апартамента, разстоянието беше може би около 20 мин пеша, напазарувахме в близкия магазин и се изтегнахме на терасата, наблюдавайки прекрасния залез в компанията на диня, халуми, питки, чушки и маслини и разбира се студено бяло вино.
Ларнака и отново разходка с лодка
На следващия ден отново имаше изненада. Отидохме до Ларнака и там ни очакваше разходка с лодка. Този път морето беше по-неспокойно, подухваше и вятър, затова не се задържахме много дълго, но факта, че приятеля на сестра ми запали лодката заради нас макар и само за час-два направи престоя ни в последния ни ден още по страхотен. Видяхме и кайт сърфисти, както и водолази. Оказа се, че наблизо е потъналия шведки ферибот Зенобия и любителите на гмуркането могат да разгледат изкуствения риф, който е вече дом на подводните обитатели.
Остатъка от днешния ден беше пълен релакс – кратка разходка по алеята в Ларнака, хапване, пазаруване, все пак утре ни предстоеше полет наобратно. Дори остана време за малко забележителности като църквата Panagia Faneromeni, джамията Hala Sultan Teke (за съжаление не можахме да влезем вътре, че не се бяхме подготвили с подходящо облекло), акведукта Bekir-Pasha и хвърлихме поглед на соленото езеро – доста пресъхнало, много сол и за съжаление без фламингота. А вечерта бяхме поканени от сестра ми на ресторант. Предупредени бяхме, да не сме посмели да искаме на плащаме, защото иначе ще ги обидим. Тук мезето беше по-различно от предишния ресторант – имаше дроб, пилешко и всякакво месо до припадък. Но пък всичко много вкусно приготвено. Следващия път трябва да тръгна с по-големия тумбак от вкъщи.
Сутринта в събота се натоварихме на самолета и в 5:30 на по биричка посрещнахме изгрева от високо. 6 дни минаха неусетно. Имахме време и за почивка, и за забележителности и за щуротии. Една незабравима отпуска. Благодаря сестричке.
Малко интересни факти
Климат: средиземноморски с 300-350 слънчеви дни в годината. През лятото дневните температури могат да достигнат до 45 градуса, а зимните месеци до 20-25. Най-благоприятните месеци за почивка и плаж са май-юни и септември-октомври. Ако искате просто да се насладите на красотата на острова може да го направите целогодишно. Отбележете си някъде, че дори и лятото тук се стъмва към 20:30-21 часа, заради близостта с екватора.
Транспорт: много добре уредена пътна мрежа. Препоръчвам кола под наем, за да може да се обиколят много места. Не забравяйте обратното английско движение.
Какво посетихме: от изток на запад културно-исторически забележителности и паркове
Нос Греко – парка на скулптурите в Агия Напа – Ларнака (църквата Panagia Faneromeni, джамията Hala Sultan Teke, акведукта Bekir-Pasha, соленото езеро) – Никозия – Лефкара – Крепостта Колоси – археологическия град Курион – археологическия град Пафос – баните на Афродита
Какво още имаше в списъка с някои допълнения:
Пещерата на циклопа и разни още пещери в околността (покрай нос Греко) – музей на мелница рожков в Лимасол – Лимасол като цяло – храма на Аполон – скалата на Афродита – гробниците на церете в Пафос Пафос като цяло – каньона Акавас – селата покрай Омодос – римски мостове около Омодос – разни водопади в планината Тродос – връх Олимп – турската територия на Никозия – Кирения (в турската територия) – призрачния град Вароша (в турската територия)
Плажове: колкото искате и за всеки вкус – пясъчни или каменисти, просто карате по пътя, избирате си плаж и се настанявате. Ако има шезлонги заплащате по 2,5 €, ако не разпъвате кърпата и се наслаждавате
Цени: в ресторантите цените бяха като тези в Германия, дори поръчвайки мезе излизаше доста по-евтино. В хранителните магазини цените в сравнение с Германия ми се сториха дори високи. Входовете на забележителностите, където имаше такива, варират между 2,5-5 €. За наставяне и коли под наем не мога да кажа нищо, но доколкото четох и подпитах са в доста сносни граници
Храна: ако тук не си напълните тумбака до пръсване няма къде. А зеленчуците и плодовете в края на септември бяха невероятни. И риба и морски продукти, абе що не се преместим да живеем в Кипър
Порядки: ако ви поканят на гости не може да си тръгнете, ако ви поканят на ресторант изобщо не си помисляйте да плащате освен ако предварително не сте се уговорили. Малко са обидчиви, но са топли, сърдечни и гостоприемни хора, южняци с гореща кръв и много темперамент.
