Кулинарно от езерото Гарда, Италия
Тази година за пръв път посетих Италия. В рамките на 6 дни се разходихме основно по западното крайбрежие на езерото Гарда. За красотата на природата ще разкажа в друга статия. И разбира се като хоби кулинар нямаше как да не се възползвам да опитам максимално от прекрасната италианска кухня, която предлага този район.
Едва ли има някой, който да не обича пица и паста. Но италианската кухня не е само това. Определено италианците знаят как да приготвят храната, да я поднасят и да и се наслаждават.
Без да търсим рецензии попаднахме на невероятни ресторантчета. За нас беше важно да не са на оживени места, искахме тишина, спокойствие и хубава храна.
За тези дни успях да се насладя само на една много малка част от кулинарните вълшебства на Италия, но ще се върнем пак. А и сега мога по смело да експериментирам в кухнята.
Снимките не са перфектни, от една страна заради осветлението, и от друга прекалено бързах да хапна от всичко и снимах набързо.
За по-голяма нагледност ще опиша заведенията, които посетихме, и съответно поръчаните ястия.
Osteria La Miniera Via Chiesa 9a, 25080 Tignale, Italie
След като поради задръствания пристигнехме в 8 вечерта вече умрели от глад попаднахме по случайност на това заведение, докато си търсихме място за паркиране. Намира се в Gardola, на 2 км от селцето Prabione, където бяхме отседнали. Благодарение на половинката ни настаниха без резервация (той беше толкова настоятелен, че накрая единия сервитьор се смили над нас). Още от първата вечер това беше невероятно попадение. Семеен ресторант, предлагащ ястия с типични за района продукти, излючително любезен персонал и уютна обстановка. Поръчахме си ½ литър наливно вино, за да успокоим нервите след дългите задръствания.
За предястия се спряхме на следното: брускета миск (включваше 5 бр брускети с домати, моцарела, маслинов пастет, панчета и прошуто) и карпачо – и двете супер приготвени и презентирани. Карпачото беше уникално – прекрасно телешко, тънко нарязано гарнирано с ароматни гъбки.
За основно избрахме: талиатели с пресни гъби и мряна на грил (за гарнитура грилован лук и пресни картофки). Рибата естествено пресен улов от езерото, изпечена перфектно на грил, лука на грил заедно с обелката беше невероятен, а картофките имаха толкова истински вкус, който не бях усещала отдавна (нищо общо с картофите в Германия). За талиателите просто няма какво да кажа, в съчетание с пресните гъби една невероятна комбинация.
И без десерт разбира се не може: шоколадов сладкиш върху сос от маракуя и парфе с орехов крокан в карамелено-млечен сос – абсолютни сладки изкушения, поднесени толкова естетично, че чак не искаш да развалиш тази красота, но все пак любопитството надделя.
Толкова ни хареса, че решихме, че последната ни вечеря отново ще бъде тук. И не сбъркахме с избора си. Този път решиме да се поглезим и си поръчахме бутилка вино от района по препоръка на сервитьорката – страхотно ароматно розе.
Тъй като не можехме да решим кое предястие повече ни харесва си поръчахме плато микс, което съдържаше брускети, гриловани тиквички и патладжани, различни итлиански колбаси, парченца фритата, грилована бурата, мариновани парченца риба в сладко-кисел сос с лук и карпачо. За двама ни платото беше огромно (въпреки че почти се справихме с количеството), но пък наистина имахме възможността да опитаме от всичко. При цена на предястие средно около 10 евро, платото за 12,50 евро на човек оправдава напълно очакванията качество-цена.
За основно половинката се спря на скара микс (много искаше да опита щуката, но за съжаление в момента не беше налична), а аз избрах месо от козичка приготвено по тигналийски (от Тигнале месността, в която бяхме отседнали). Скарата беше стандартна нищо специално. Но месото от козичка беше неверотно сочно и се отделяше с лекота от кокъла, предполагам е било готвено на бавно с подправки, които естествено си остават тайна на готвача. Вместо картофи бих предпочела някакъв друг зеленчук, може би зелен боб, но на менюто пишеше, че зеленчуковата гарнитура е по избор на готвача (според сезонността на продуктите). Следващия път определено бих пробвала еленското задушено в червено вино.
За десерт се спряхме на класиката – топка домашно приготвен млечен сладолед, за мен със сос от боровинки – лек, свеж и вкусен десерт.
При почивка на езерото Гарда си отделете една вечер и посетете това семейно ресторантче, нас ни очарова.
Pizzeria Ristorante „Apollo XI“ Via Badiale 4, 25080 Tignale, Italien
Следващият ден естествено беше ден за пица. След първата ни via ferrata в района, която се оказа доста кратка, но много приятна, в ранния следобед се разходихме малко из Gardola и тази пицария много ни допадна. Оказа се, че също трябва да се резервират места и за наш късмет имаше все още свободни места за вечерта.
Аз си поръчах пица Кинг-конг – доматен сос, моцарела, синьо сирене, гъби, прошуто, салами. Половинката си поръча пица Прошуто – доматен сос, моцарела, прошуто.
И двете невероятни вкусни, в компанията на изстудено бяло вино. Платките не бяха супер тънки, с удебелени краища, и можеха да се усетят отделните съставки и аромати. Две идеално приготвени истински италиански пици.
За десерт съответно избрахме тирамису и панакота с ягоди. Класически десерти, при тях не мога да кажа, че имаше някакъв уоу ефект.
В заведението се предлага и паста и грил, като цяло доста голямо и разнообразно меню, следващия път задължително ще опитаме и нещо друго, но определено пиците си заслужаваха.
Не му мислете и се отбийте.
Ristorante La Terrazza Via Benaco 24, 38069 Nago-Torbole, Italien
На този ресторант попаднахме също съвсем случайно. Докато се разхождахме по крайбрежната алея на Торболе ресторанта привлече вниманието ни първо с прекрасния изглед. Хвърлихме бърз поглед към менюто и знаехме, че тук ще ни очаква приятна изненада.
В интерес на истината дори не бяхме гладни, но решихме, че ще пробваме по едно ястие, някак си усещахме, че ще е кулинарно изживяване.
Поръчахме си бутилка розе и се заехме да разучаваме менюто. В крайна сметка се спряхме на следното: за мен щука по торболийски (от името на градаТорболе) в сос от сардини с полента, половинката си избра тартар от вид пъстърва (Saibling), домати, салата от плодове и зеленчуци и маслинов прах.
Е както се вижда от снимките ястията бяха поднесени по страхотен начин, и определено бяха много вкусни. Щуката беше нарязана или по-скоро накъсана на парченца, овкусена прекрасно с маринатата – за мен една вкусова експлозия. Чак съм забравила да снимам полентата, която се съчетаваше страхотно с така поднесето ястие. Определено интерсена беше и комбинацията на тартара с плодовете, и половинката беше много доволен от избора.
Ако харесвате по-модерно представяне на традиционни ястие определено препоръчвам този ресторант.
Ristorante Al Lambic Via S. Zenone 1, 25080 Prabione di Tignale, Italien
Селцето, където бяхме отседнали, е малко, но си има страхотно уютно ресторантче. В кухнята разбира се се залага на регионални продукти и дори такива от собствено производство. Нямаше как да не отделим една вечер на това прекрасно местенце и за пореден път не съжалихме за избора си.
Разбира се бутилка розе и за предястия се спряхме на: кюфтенца от риба и нахут с планински подправки върху емулсия от домашни домати и запечени в глинена тавичка различни видове гъби с полента и домашни подправки. Рибата, естествено от езерото (някакъв вид шаранова риба) се съчетаваше перфектно с нахута в кюфтенцата, подправките е трудно да се различат, но определено ще експериментирам с тази рецепта. А за гъбките с полента просто нямам думи – обожавам гъби и имаше поне 4 вида, от които любимите манатарки, със сигурност усетих и аромата на мащерка. Две страхотни предястия, които определено ще приготвя и вкъщи.
За основно избрахме: агнешко каре с коричка от домашни подправки с мед от кестени и пържени рибки с майонеза с боровинки. Агнешкото каре беше изключително ароматно, поднесено върху канапе от печени чушки. А пържените рибки ми напомниха морето в България, където без пържена цаца не можеше. Много ме учуди тази майонеза с боровинки, но се оказа приятна комбинация.
Тъй като ни беше толкова уютно и хич не ни се тръгваше, а и апартамента ни беше само на 2 крачки, си поръчахме още малко вино и замезихме с едно ризото с грапа и месни сирена и плато от сирена и колбаси от региона, пръчици от многолистно тесто с розмарин и компот от сливи и тиролски ябълки. Ризото беше точно приготвено, семпло и много вкусно.
Естествено си поръчахме и десерт – круши в сироп от грапа и бадемов крокан с ванилов мус и горски плодове. Крокана си го яде половинката, аз хич не обичам, обаче крушите, крушите бяха невероятни. От години не бях яла толкова ароматни круши.
Ако някой ден минавате покрай този район задължително посетете този ресторант.
Bar Spaghetteria Da Titano Di Fort Enea Via Corda 9, 25010 Limone Sul Garda, Italien
Разхождайки се из китното крадче Лимоне минахме случайно покрай заведението и изведнъж установихме, че сме много гладни. Добре че бяхме там преди 12 часа, защото започна да се пълни доста бързо. Поръчахме си по един коктейл, докато разглеждаме менюто.
За предястие вниманието веднага ни грабна салатата от октопод с картофи. Мога да кажа само уникална. Октопода беше иделано приготвен, а пресните картофи и ивици чушки бяха овкусени перфектно. Тази салата в компанията на студено бяло вино определено ме пренесе на средиземноморието.
Очаквах с нетърпение и поръчаното от мен основно ястие – пармиджана, а половинката си избра отново класиката – пица Регина. Обожавам патладжан и тази рецепта приготвих за пръв път в края на миналата година. Сега вече имам база за сравнение и разбрах грешката си. А тази пармиджана беше страхотна. А милото с такава наслада си хапваше пицата, която се състоеше само от пресни чери домати, моцарела и босилек. А толкова тънък блат рядко съм виждала някъде. С една дума две невероятно приготвени основни ястия.
При избора на десерт също не мислехме много, спряхме се на сладкиша на баба и лимонов мус. Абсолютно вълшебство. Лимоновия мус върху тънък бисквитен блат посипан отгоре с лимонов сироп пасваше идеално на мястото, където се намирахме, а именно Limone sul Garda, където накъдето и да се обърнеш виждаш само лимони. Сладкиша на баба на пръв поглед най-обикновен сладкиш от бисквитено тесто посредата с лимонов крем, но като го опитах определено ме очарова. Сега ще трябва и рецепта да търся, че половинката рече и отсече „това е моя сладкиш“.
Стигнете ли до Лимоне се отбийте в това ресторантче, само като гледах пастата, която сервираха по другите маси, и ми се искаше да си остана тук.
