Eisriesenwelt – Леденото кралство

Около 8:30 сутринта се паркирахме и взехме билети. След около 10 мин се стига до разклонение в пътя – нагоре по виещите се серпентини или 10-ина минути напряко през тунела. Избрахме нагоре по серпентините, за да можем да се насладим на почти безлюдния път обвит частично в мъгла и оставихме тунела за на връщане.
След общо 20 мин изкачване достигахме до лифта, който за 3 мин преодолява следващите 500м денивелация (може да се качите и пеша за около 90 мин).

Следват отново около 30 мин до входа на пещерата по изключително живописен път. Толкова невероятни гледки. На няколко пъти се спирахме и просто наблюдавахме, и беше толкова тихо. Това бяха от онези моменти, когато оставаш сам със себе си, чувстваш присъствието на човека до теб, и не се нуждаеш от нищо повече.

И снимка тук, снимка там, стигнахме до входа на пещерата. Турът трае около 70-80мин. Подгответе топли дрехи, защото както и самото име подсказва, вътре е доста студено. Влиза се на групи по около 30 човека. Всеки втори получава карбидна лампа. Преди влизане в пещерата водача ни предупреди да си държим шапките и изобщо всичко, което може да хвръкне. Секунди след това разбрахме защо. При отваряне на вратата към пещерата се получава огромна температурна разлика, която причинява много силно въздушно течение, което може да достигне до 100 км/ч. След първоначалните метри се потопихме в едно ледено кралство. Накъдето и да погледнеш се виждаха високи ледени стени, сталактити, сталагмити и всевъзможни ледени образувания. И за да се насладим на всичката тази красота, изкачихме къде 700 стъпала и още толкова надолу, и то по доста хлъзгав терен. Затова носенето на подходящи обувки е абсолютно необходимо. Тука там е подготвено кратко светлинно шоу зад ледените завеси, което те оставя без дъх. В компанията на ерудирания водач тези 80 мин минаха толкова бързо, че докато се усетим и вече бяхме на изхода (входа и изхода са на едно място). В пещерата не може да се снима, но погледнете тук.

За посетителите има и санитарни помещения, издълбани директно в скалите. И всичко чисто. Не мога да не продължавам да се учудвам на начина, по който тези държави развиват туризма и поддържат природата.
Връщането е по същия път, като се отбихме в прекрасното ресторантче преди лифта, където на чаша бира се насладихме за пореден път на тази природна магия, в компанията на птичета, които стояха кротко до нас и чакаха да им подадеш нещо за хапване, дотолкова бяха свикнали с човешкото присъствие и се бяха „умързеливи“ с търсенето на храна.

В подножието на отиване видяхме стените на един замък – Hohenwerfen. За съжаление хич не се бях подготвила за него и го прескочихме – е определено е заслужавало едно посещение, но нищо, винаги трябва да има следващ път. А по пътя събрах още достатъчно материали за посещение.