Via Ferrata Grünstein и Königssee
Берхтесгаден е една от любимите ни дестинации в Германия. И няма как да е другояче. Красотата на планинските масиви всеки път ме оставя без дъх и ме зарежда с енергия.
След първото ни посещение през 2018 се чудехме, кога ли пак ще посетим тази невероятна област. И .. съвсем неочаквано ни се предложи една невероятна възможност, а именно изкачване на Grünstein, но не по пътя, по който вече бяхме минавали, а през via verrata. Предната година видяхме, че има и такъв вариант, но не съм си и представяла, че ще го изживея толкова скоро.
Та се случи така, че приятели ни поканиха да покорим заедно този връх. Не се замислихме и за минута. Знаехме, че ще е екстремно, но … просто трябваше да го направим.
Какво всъщност представлява via ferrata – това е система от метални въжета, въжени мостове, стълби и парапети, която позволява преодоляването на труднодостъпни скални терени.
За първото ни изкачване на Grünstein може да прочетете тук.
Необходима информация
Паркиране: Königssee Parkplatz
83471 Schönau am Königssee
Цена паркинг: безплатен
Задължителна екипировка за via ferrata
Данни за тура
Сложност: средна
Продължителност: 4 часа
Дължина:
Денивелация: 610 м
Кондиция: •••••◦
Гледки: •••••◦
Та на 12.10.2019 малко повече от година след първите ни стъпки в този район, някъде към 10 сутринта бяхме на паркинга на Königssee, откъдето започваше и изкачването към фератата. По асфалтиран път покрай пързалката за шейни (Rodelbahn) и после по горски път след около 40 мин се достига началото на фератата. Пътят е доста стръмен и е една прекрасна загрявка за същинското изкачване. Озовавайки се на старта на фератата се оказа, че в този ден доста хора са решили да посетят този маршрут. Та по някое време се получи „обичайното за германските магистрали задръстване“. Ами освен да стоиш и чакаш нямахме голям избор. Поне успяхме да направим някоя снимка. Защото както се убедих в последствие, да се набираш по стоманено въже и да се опитваш да правиш снимки са почти несъвместими поне за мен на този етап неща. И благодарение на Андре имаме все пак прекрасни снимки.
Благодарение на получилото си „задръстване“ заради група испански туристи имахме възможността дори и да минем по въжения мост (принципно се минава само при преминаване през трудния участък). Също първото ми минаване на такава височина. Ами .. краката леко потреперваха, но адреналина беше на макс. В края на фератата пътя е почти полегат, но вече бях толкова останала без сили, че имах чувството, че на всяка втора стъпка спирах да си поема въздух. И тогава в един момент бях отново на онзи същия връх, който бях преодоляла преди година.
Отново там високо, отдолу някъде далеч под нас невероятното градче, а по хоризонта докъдето погледа ти стига едно безкрайно море от върхове, и там на една ръка разстояние се издигаше онзи връх, за който копнеех от една година – великия Watzmann (е почти година след това и тази мечта се сбъдна).
След освежаване във вече познатата ни хижа с една разхладителна бира поехме по пътя надолу. Ако си мислите, че спускането е лесно, жестоко се лъжете. Понякога е дори по-трудно от самото изкачване. Нямахме никакво желание за кръчми, и затова напазарувахме набързо от магазина и се прибрахме в апартамента, където на чаша студено бяло вино направихме разбор на деня, и планирахме следващия.
На следващия ден направихме разходка по Königssee и Eiskapelle (тук за първото ни посещение). Езерото беше онова, което помня – магично, мистично и завладяващо, но ледения параклис в сравнение с предходната година се беше смалил. Колко ли още време ще мине докато изчезне напълно? Надявам се, да има начин да остане, защото всеки път, когато съм тук, бих искала да имам възможността да му се насладя.
Всяко приключение обаче има край, и нашето също. В късния следобед поехме по пътя към вкъщи, уморени, обаче заредени с толкова емоции.
