Watzmann (2713m) и 9 години заедно
През 2020 година решихме да поемем едно по-голямо предизвикателство, а именно изкачване на Watzmann. Със своите 2713м той е втория по височина връх в Германия, символ на Berchtesgadener Land и не случайно се води за най-красивия връх в света.
Необходима информация
Паркиране: Wimbachbrücke
Rotheben 14, 83486 Ramsau bei Berchtesgaden
Цена паркинг: 8 € на ден
Раб.време: от април-май до октомври
7:00 – 19:00
Данни за тура
Сложност: среден до труден преход
Продължителност: около 6,5 часа
Дължина: около 9,2км
Денивелация: 1285м
Кондиция: •••••◦
Гледки: ••••••
Основния масив се нарича Großer Watzmann. Дългото почти 4,5км било свързва трите основни върха на Watzmann – Hocheck (2.651m), Mittelspitze (2.713m) и Südspitze (2.712m). Прехода по билото, т.нар. Watzmannüberschreitung, е един от най-известните алпийски турове в баварските Апли. Съседните масиви се наричат Watzmannfrau (жената на Watzmann) и Watzmannkinder (децата на Watzmann).
За образуването на масива се носи следната легенда:
Някога царувал по тези земи един жесток цар Ваце или Вацман, който всявал само страх и ужас със своята жена и деца. Когато стъпкал със своя кон едно селско семейство, жената на селянина го проклела, молейки Господ да превърне него и семейството в камък. Земята се отворила, бълвала огън и превърнала царското семейство в камък, а в подножието от пролятата кралска кръв се образували двете езера – Königssee и Obersee.
За да можем да се насладим максимално на прехода, решихме две вечери да пренощуваме в хижата под върха (Watzmannhaus). В неделя 19.07.2020 малко преди обяд се натоварихме в колата и поехме към Берхтесгаден. В късния следобяд, с доста тежките раници на гръб (заради разразилата се пандемия трябваше да носим спални чували и бельо, допълнително и екипировката за катерене) се отправихме от паркинга по пътя към Watzmannhaus (1930м). При добра кондиция прехода е с продължителност 4 часа, на нас ни бяха необходими малко над 5 часа с чести почивки. До хижата денивелацията е 1200м. В началото маршрута минава по широк горски път, под прохладната сянка на дърветата. Заради късния ни час на тръгване и товара на раменете ми се наложи да правя доста почивки (обикноцено такива преходи правим рано сутрин) и бях благодарна за всяка една пейка, сгушена отстрани на пътя. И все пак по добре маркирани и живописни планински пътеки напредвахме полека нагоре. Направихме една по-дълга почивка на Mitterkaseralm. Когато обаче видяхме хижата някъде съвсем в даличната си мислехме, че дори и след часове няма да успеем да я стигнем. Постеппено зад нас останаха върховете на дърветата, пътечката стана по-тясна и по-стръмна. Още една кратка почивка на Falzalm и след последните около 1,5км и денивелация 300м по извиващи се серпентини в 8 вечерта пристигнахме в хижата. Оставихме раниците в стаята и се настанихме в пълната столова на хижата, където многобройни планинари на чаша студена бира обсъждаха весело своите приключения. И ние естествено се насладихме на една студена безалкохолна бира с малко плато от мезета. В хижата се предлага и топла вечеря, но последните поръчки се приемат до 19:30. В 22:00 часа всички са по леглата, тъй като на следващия ден предстои най-трудната част от прехода (голяма част тръгват още към 5 сутринта, за да могат късно вечерта да стигнат обратно до паркинга).
На следващия ден след като пихме кафе потеглихме към върха. Времето беше невероятно. След около малко повече от три часа и още 700м денивелация малко преди обяд стигнахме и първия връх Hocheck 2651м. Въпреки, че частично беше обвит в облаци, гледките, които се откриваха бяха магични (като самия връх). Бяхме се подготвили да стигнем и до втория връх Mittelspitze, но честно казано си ме достраша – първо досега не съм минавала било, а този преход се води частично via ferrata, т.е. има укрепени и неукрепени участъци; и второ предстояха ни ще 1-1,5 часа до върха по билото и после и обратно и после отново спускане на 700м до хижата. Затова решихме да го оставим за следващия път с по-добра физическа подготовка (да имаме повод отново да се върнем 😊). Така след една дълга почивка на върха в съзерцание на прекрасните планински пейзажи поехме обратно към хижата. В късния следобед се насладихме на домашно приготвени сладкиши, а вечерта се възползвахме от прекрасната кухня на хижата.
На следващата сутрин седнахме на терасата с горещо кафе. На нашата девета годишнина се наслаждавахме на лъчите на слънцето, на тишината и спокойствието, което излъчваше това невероятно място. Отпочинали и заредени с енергия поехме по пътя надолу към паркинга и към вкъщи. В продължение на седмица имах ужасна мускулна треска, но изживяването си заслужаваше.
