Келхайм – моят втори дом на Дунав
През далечната 2010 година напуснах България, за да търсим по-добро бъдеще с половинката. Първите 3 години изкарахме в едно хубаво градче Залцгитер в близост до Хановер. Но някак си усещахме, че това не е нашето място. В края на 2012 година половинката пое един обект в Регенсбург. При приключването на обекта му беше предложена работа в една фирма в Келхайм. Добро предложение, още повече в Бавария, където възможностите за работа по това време там бяха значително по-добри. Намери квартира и на 31.03.2013 се озовах в Келхайм. Каква беше радостта ми, когато разбрах, че квартирата ни се намира буквално на 30 крачки от Дунав – реката, която бе неизменна част от живота ми (родена и работила в Русе, учила в Свищов). С годините осъзнахме, че тук сме си вкъщи – малко и тихо градче, където живота тече спокойно, намиращо се в живописния природен парк Алтмюлтал (Naturpark Altmühltal).
Kelheim е малко градче, разположено на река Дунав и на около 20км от Регенсбург. Населението е около 17000 жители. Поради малките разстояния обществения транспорт е много ограничен, затова придвижването се осъществява основно с кола, пеш или с колело. Тук се сливат Дунав и дългия почти 171 км канал Майн-Дунав. Реката и канала пресичат града почти през средата. За свободното придвижване има изградени 5 моста, единия от които само пешеходен. Центъра на града, същевременно стария град, е разположен между Дунав и канала, обграден от средновековни градски порти, чрез които се е осъществявал достъпа в града – на юг от страна на Дунав Donautor, на север откъм канала Altmühltor, на запад Mittertor. Тук се срещат и малките тесни улички (Gasse) типични за средновековието.
Градът е осеян с всевъзможни паметници и скулптури, многобройни места за почивка, няколко църкви, археологическия музей и разбира се старото пристанище.
Всеки път намирам нещо, което досега не съм виждала и забелязвала. Вярно е, че рядко слизам до центъра, но той е толкова „голям“, че 1 час е достатъчен да обходиш всичките му улички. Най-харесвам, когато през лятото след работа или след колоездачен ден си вземем сладолед и приседнем или при канала до пешеходния мост или някъде по брега на Дунав, наслаждавайки се на успокояващото действие на водата.
Градчето привлича много туристи с двете си основни забележителности:
Donaudurchbruch (Weltenburger Enge) и Befreiungshalle.
Посетихме Befreiungshalle едва преди около 2 години. Все търсехме подходящия момент и при посещение на свекървата влязохме да разгледаме – красиво и колосално.
Мемориалът Зала на освобождението (Befreiungshalle ) е основана от крал Лудвиг I като паметник за победните битки срещу Наполеон 1813-1815. По средата на външната фасада се намират 18 колосални статуи на Йохан Халбиг като алегории на германските племена, участвали в битките – започвайки над входа отляво с Австрия (Österreicher), през Бавария (Bayern), Тирол (Tyroler), Бохемия (Böhmen), Франкония (Franken), Швабия (Schwaben), Рейнланд (Rheinländer), Тюринген (Thüringer), Хесен (Hessen), Вестфалия (Westfalen), Мекленбург (Mecklenburger), Померания (Pommern), Бранденбург (Brandenburger), Силезия (Schlesier), Саксония (Sachsen), Моравия (Mähren), Хановер (Hannoveraner), и вдясно над централния вход завършвайки с Прусия (Preussen) (за имената на български не съм сигурна, дали така се изписват). 34 статути на богинята на победата хванато ръка за ръка са първото, което се съзира при влизане във вътрешността. Те поддържат 17 позлатени щита, на които са гравирани победоносните битки в освободителните войни. Кръглата зала е с височина 45 м и диаметър 29 м, завършваща с красиво изрисуван купол. До вътрешната галерия се стига по около 110 стъпала. След още 40 стъпала се стига до външната тераса, от която се открива панорамна гледка към Дунав и долината на Алтмюл.
За да стигнете до тази забележителност има няколко варианта – да поемете по стръмния виещ се път, започващ в близост до пристанището на корабчетата за Велтенбург (навсякъде по центъра има насочващи табели); да вземете редовно пътуващото влакче от пристанището, което ще преодолее вместо вас денивелацията; да поемете по алеята по Дунав и да следвате пешеходния маршрут, който води до залата; или най-приятния за мен вариант да си вземете рано сутринта корабче до Велтенбург и след като хапнете сладко да предприемете една двучасова лежерна разходка по един невероятен красив горски път, накрая на който стигате до заветната цел. Мемориала е отворен през летните дни до 18:00 часа, така че имате достатъчно време да се насладите на една хубава разходка и да го разгледате.
Намиращо се в природния парк Алтмюл градчето е заобиколено от страхотни пешеходни маршрути, както и многобройни велоалеи, които предлагат фантастични възможности за отдих през уикендите.
За Donaudurchbruch или най-тясното място на Дунав и други интересни места в околността в следваща статия.
